Кои хора са подходящи за Алфа Груп?

… и кои са тези, които по-скоро не са за този формат?
The Alpha Group е сравнително нова концепция за България. Целта ѝ е да бъде в помощ на собствениците на малкия и средния бизнес да удвоят стойността на бизнеса си в рамките на 2 до 3 години. Както става ясно, това не е „специален трик“, няма магическа формула, както и „quick fix“ решение. В света на икономиката подобен срок попада в средносрочните планове, а удвояване на стойността на бизнеса в средносрочен план е повече от чудесна възможност, особено при предлаганите от нас условия.
Популяризирайки идеята и очаквания резултат, екипът от Регионални директори в България комуникира активно ползите от месечните срещи и се среща с представители на подходящия сегмент от български предприемачи, а именно такива, които имат годишен оборот между 0,5 и 30 милиона лева годишно и между 10 и 200 служители. В хода на тези контакти срещаме и хора, които не са подходящи за подобен формат. С оглед на взаимното пестене на време, а и за да формулираме по-добре кого търсим, ще изброя типа хора, които откровено казано не са за Алфа Групата:
Тези, които знаят всичко най-добре и могат всичко сами
Тъй като една голяма част от хората, които притежават или ръководят бизнес от такъв калибър са от т.нар. „алфа“ тип, с високо его и с известна арогантност на моменти, често пъти те имат убеждението, че са постигнали всичко благодарение на себе си (най-вече) и няма какво повече да им бъде казано или показано от хора, които (изобщо) не са наясно с техния бизнес. Необходимо е и е подходящо да си „alpha male“ в бизнеса, но не е хубаво да си „кон с капаци“. Няма да рисуваме кръга на познанието и допирните му точки с морето от незнание, а само ще напомним за тази мисъл, приписвана на древногръцкия философ Сократ.
Тези, които са в микро-бизнеса (не покриват критериите)
Те всъщност (в мнозинството си) са едни чудесни хора. Те са тези, стоящи в началото на икономическата пирамида, които са решили да поемат контрола на живота и доходите си в свои ръце и са се хвърлили в бизнеса. Ако асоциацията с квадрантите на Кийосаки ви е по-любима, прескочили са от първи (на наемния служител) във втори квадрант (на малкия частен бизнес) и се справят някак си. Проблемът в случая е, че тяхното ежедневие и казуси („битки“) са много по-различни от тези на хората от търсения от нас профил. Това най-вече си проличава, когато се налага да обсъждаме темата около финансовия ангажимент към Алфа Групата. Стискаме им палци и ги чакаме да „пораснат“, за да заемат полагащите им се места в нашия консултативен борд.
Тези, които са в големия бизнес (надхвърлят критериите)
Това пък са т.нар. „големи риби“. Аналогично на предходните, те пък представляват една прослойка от обществото, която е в трети или четвърти квадрант на Кийосаки и са създали вече функциониращи бизнес системи. При тях бизнесът им може да функционира (по всяка вероятност поне известно време) без личната намеса на собственика си; изградили са управленски екип и динамиката на тяхното ежедневие също е различна от тази на хората, подходящи за Алфа Груп.
Тези, които вечно са прекалено заети
Това са едни от хората, които за мен лично са най-трудни за разбиране. Нормално е човек да е зает и да не иска да си пилее времето. В този случай, собствениците на бизнес са едни от хората, които най-добре трябва да знаят как да си приоритизират времето. Ако не могат или не знаят как обаче, те едва ли са наистина успешни. Няма нищо хубаво в това ВИНАГИ да си ПРЕКАЛЕНО ЗАЕТ и да нямаш време за НИЩО. Когато чуя подобни реплики, винаги се сещам за историята в една друга статия за двама души, които се срещнали и единият от тях имал банани в ушите, а другият му казал: „Хей, тези банани в ушите не ти ли пречат да чуваш?“ А другият отвърнал „Не мога да те чуя, защото имам банани в ушите.“ ;)
Собствениците на „лайф-стайл“ бизнеси
Има една четвърта група от собственици на бизнес, които просто са доволни от това, което имат и нямат никакви амбиции и интерес да разрастват или развиват каквото и да било в него. Той им носи доходите за определен жизнен стандарт, позволяват си удоволствия от време на време, прилична кола, приличен дом и това е всичко, което искат. Те ще си живеят и работят постоянно в този бизнес и ще бъде така (вероятно) докато са живи и/или здрави.
Държа да отбележа също, че по никакъв начин не осъждаме гореизброените видове предприемачи. Желаем им всичко най-добро по пътя, който са поели. Просто ние търсим различни неща в живота и бизнеса.
Подходящите хора за нас трябва да се вълнуват от следните въпроси и живо да търсят техните отговори:
Какъв е моят „изход“ от бизнеса?
- Защо правя това, което правя? Накъде съм се запътил с моя бизнес?
- Какво искам от бизнеса си: вечно да съм въвлечен в него и да съм на „трона“ или искам да се оттегля, но бизнесът да продължи да ми носи достатъчна доходност и да поддържа стандарта ми на живот? Как бих могъл да си позволя да се оттегля?
- Има ли кой да ме замести в управлението, ако (по някаква причина) аз вече не съм в състояние да управлявам?
- Ще може ли това управление да осигури (на мен и на семейството ми) желания стандарт на живот? Мога ли да си позволя да платя на някого за такова компетентно управление?
- Искам ли да продам бизнеса си и как мога да го подготвя за продажба?
Ако подобни въпроси ви вълнуват или вече трескаво търсите отговорите им, тогава Вашият бизнес определено има нужда от развитие и разрастване. Ние ще се радваме, ако се свържете с нас в лична среща, за да разберем дали ще си паснем взаимно и какво бихте могли да предложите на останалите предприемачи около масата. Не забравяйте, че в групата може да членува само по един представител от бранш, така че побързайте, преди някой по-бърз конкурент да Ви е изпреварил!